История на Кюстендил
Кюстендил е един от най-старите градове в България. Плодородието и топлите минерални извори привлекли тракийските племена дантелети и пеонци, които още през V-IV век пр. Хр. основали тук селище. През I век римляните го превърнали във важна крепост, търговско средище и прочут водолечебен курорт, наричайки го Пауталия. През IV век е изградена крепостта на Хисарлъка, преустроена по време на византийския император Юстиниан I (527 - 565). След 553 г. името Пауталия не се среща. През 1019 г. в грамотата на византийския император Василий II градът се споменава с името Велбъжд, вероятно по името на някой вожд. Към българската държава е присъединен по времето на цар Калоян (1197-1207). От 1379 до 1395 г. феодален владетел е Константин Драгаш, на чието име по-късно, през XVI век, е прекръстен градът - Кюстендил (земя на Константин).
От средата на XV век турците започват масово да колонизират града и подлагат българското население на асимилация. В края на османското владичество и особено след Освобождението етническият състав се променя заради многото български преселници от земите, останали под османска власт и от близките селища. През Възраждането градът бързо се развива и разраства. Открива се килийно училище (1821), жителите му вземат дейно участие в църковно-националната борба. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. Кюстендил е освободен на 29 януари 1878 г. След Освобождението някои от занаятите, свързани с турските пазари, западат, но се развива тютюнопроизводството и се разраства балнеолечението.
(източник - интернет)
(източник - интернет)
