И
ВИНАГИ
ЩЕ ИМА
СВЕТЛИНА.........
ЗДРАВЕЙ ЛЮБОВ
Здравей любов жадувана и свята
аз чаках те лета наред
и съхранявах обичта в душата си
за теб любов.....за теб
Ела любов, широко е отворена вратата,
трудности не ще ни повалят-
щом двама сме дори и тъмнината
със светлина ще бъде заменена,
за да стане част от райският ни кът.
Бъди любов, дерзай, не спирай-
побеждавай в своите дела,
аз до теб ще бъда с цялата си сила,
аз до теб ще бъда с цялата душа.
(Подарено)
09.03.2010г.
.................................................................................
ТАКАВА ТЕ ВИДЯХ
В красива приказна страна,
в райско кътче на земята-
живее тя сред горска тишина
чудна, хубава жена.
Очите й прекрасни, бистри
като планински езера
и зората сутрин рано
събужда слънцето от таз вода.
Косата й коприна златна,
изтъкана е от слънчеви лъчи,
водопад от нишки подредени
играе си със вятъра
и пръска хиляди искри.
Душата й ....душа на лира
с най-нежната мелодия на света-
неземно е богатството
да чуваш тази музика ....
да слушаш песента .
(Подарено на Ирка)
08.2010г.
....................................................................
АЗ ТЕ СРЕЩНАХ
Не те познавам приказна жена,
но срещнах те случайно в моят път,
сред цветове красиви, светлина-
сияйна си, щестлива си със цялата душа.
Богата си с палитра цветна
от райски кътчета събрала красота,
наднекнала в недрата земни-
богата си във цялата душа.
И светлината, пътя, слънцето....
небето синьо, мъдростта
щом верни спътници са твои
бъди щастлива, приказна жена.
Не те познавах, но те срещнах
случайно в моят път.
Сега познавам те, усмивка нежна-
ръка протягам за поздрав
и за дОбър път.
(Подарено на Лили)
27.10.2010г.
................................................................
Докосни душата ми
Докосни душата с нежен поглед,
докосни я с пръсти тънки като струни,
прегърни я в залеза на слънцето-
чуй най-нежните й думи.
Докосни душата в лятна вечер
там, на пясъка и дюните...във бреговете-
където романтично се разливат
шепота на вятъра и вълните на морето.
Докосни душата със внимание,
издигни я в култ както боговете-
в кристално чистото сияние
отпий ти глътка свежест от сърцето.
Докосни душата..., чуй я...
докосни я с пръсти тънки като струни,
прегърни я в залеза на слънцето-
чуй най-нежните й думи.
Докосни душата в лятна вечер
там, на пясъка и дюните...във бреговете-
където романтично се разливат
шепота на вятъра и вълните на морето.
Докосни душата със внимание,
издигни я в култ както боговете-
в кристално чистото сияние
отпий ти глътка свежест от сърцето.
Докосни душата..., чуй я...
10.2010г.
.....................................................................
За теб Обич моя
Аз тебе търсих толкова години,
за теб копнеех и мечтах -
дните си започвах със молитва
да дойде ден, да спра на твоя бряг.
Беше тежко, но не се отказвах,
беше мрачно, но прогонвах мрака -
сълзИте на душата в стихове превръщах
с усмивка аз разпръсквах светлината...
за да те търся...
и продължавах.
И молих се, не спирах...
и силно вярвах в моята мечта -
превърнах се във птица и политнах
в небосвода син разперила крила.
Но не спряха ме, не се уплаших,
към тебе идвах и за теб копнях -
Молитвите до Господ - а ми стигнаха
и пуснах котва аз на твоя бряг.
24.03.2010г.
за теб копнеех и мечтах -
дните си започвах със молитва
да дойде ден, да спра на твоя бряг.
Беше тежко, но не се отказвах,
беше мрачно, но прогонвах мрака -
сълзИте на душата в стихове превръщах
с усмивка аз разпръсквах светлината...
за да те търся...
и продължавах.
Път......
Път от тръни пропътувах,
преминах и през хиляди реки,
океани и морета аз преплувах,
за да намеря твоя бряг и твоите водИ.
преминах и през хиляди реки,
океани и морета аз преплувах,
за да намеря твоя бряг и твоите водИ.
И молих се, не спирах...
и силно вярвах в моята мечта -
превърнах се във птица и политнах
в небосвода син разперила крила.
Ветрове и бури ме посрещаха,
ураганите и те един след друг
редяха се, като че ли насреща им
нарушИл е някой райският им кът.
ураганите и те един след друг
редяха се, като че ли насреща им
нарушИл е някой райският им кът.
Но не спряха ме, не се уплаших,
към тебе идвах и за теб копнях -
Молитвите до Господ - а ми стигнаха
и пуснах котва аз на твоя бряг.
24.03.2010г.
......................................................................
Неумиращи спомени
Нощта изтръгна плачещите струни
на забравената в ъгъла китара,
а тя все там си стоеше
и свиреше музика стара.
Не усеща се... и в същото време е тежка,
не й отърва историята стара,
настанила се някак зловещо
и бавно убива тази китара.
Ръждата - болка голяма,
15.03.2010г.
на забравената в ъгъла китара,
а тя все там си стоеше
и свиреше музика стара.
Беше забравена
и сякаш за нея никой не сеща се,
а къщната прах - нейна приятелка
върху нея полепнала, дори не усеща се.
не й отърва историята стара,
настанила се някак зловещо
и бавно убива тази китара.
Но тя продължава да свири
с ръждясали струни, изтънели с годините,
а сълзите разказват горещо
за отминали спомени и за още нещо...
Ръждата - болка голяма,
сълзите - пътя във времето,
китарата стара - живота човече,
а прахта - неумиращи спомени.
15.03.2010г.
..................................................................
Коя си ти
От злоба черна, почерняла
изчезнала уста - черта,
изкривена физиономия в гримаса -
прокоба тегне в нейната душа.
С какво ли може Тя да се похвали !? -
с велики думи, спомени добри...
Какво е Тя !? Не знае ли !? -
душа на Дявола, уви.
Артист от класа, да,
с усмивка може да те покори,
но роля трудна е реалността
да влезе в нея невъзможно е дори.
Защото...
Коя си Ти !? Човек ли !?-
Не, не си ....
Проклятие неземно, черно
върни се в Ада Ти да си гориш,
и да разказваш колко си била щастлива
и как с Предателство най-близките си хора си дарила
и как за твойто щастие
цена висока изплатили са.
15.02.2010г.
...........................................................................
Написана ли е съдбата
Казват " писано" било е
тежко бреме на главата ти да има -
да се бориш, все едно да търсиш
цвете във пустиня.
Вървиш из прашните пътеки,
изкачваш заснежени върхове,
попадаш в земетръсни зони,
но продължаваш...твойто бреме те зове.
И се питаш чий живот живееш -
своят или нечий друг...
по своему душата се бунтува,
но сила друга управлява твоят път.
Мислите, сезоните, годините...
отлитат си, не можеш да ги спреш -
проблясъците, миговете радост
остават в сянка, в живота ти не лек.
02.02.2010г
.........................................................................
Равновесие
тежко бреме на главата ти да има -
да се бориш, все едно да търсиш
цвете във пустиня.
Вървиш из прашните пътеки,
изкачваш заснежени върхове,
попадаш в земетръсни зони,
но продължаваш...твойто бреме те зове.
И в сънищата ти дори е тежко,
понякога не можеш да заспиш -
мислите объркано нахлуват
превземат те, забиват в теб стрели.
И се питаш чий живот живееш -
своят или нечий друг...
по своему душата се бунтува,
но сила друга управлява твоят път.
Има галеници на съдбата
с нищо по-добри от теб
и някак леко им -
винаги са крачката пред теб.
Мислите, сезоните, годините...
отлитат си, не можеш да ги спреш -
проблясъците, миговете радост
остават в сянка, в живота ти не лек.
Казват писано било е
съдбата тъй е отредила,
но вървиш, вървиш нататък
и се бориш...туй е орисия.
02.02.2010г
.........................................................................
Равновесие
Някои обречени са да обичат -
други винаги да мразят.
В първите, реки от бисери потичат -
в другите и слънце не огрява.
Сезоните дори и в своят смях различни са,
но винаги с едно лице -
затуй пък някои двулични са
и от едната дума правят две.
Красивото врати отваря
и сбъдва хиляди мечти -
пошлото без време ги затваря,
убива без оръжие дори.
Свободата ! Тя е всичко на Земята -
огън, въздух и вода,
дух и дар, любов и обич...
Свободата..., тя е Светлина.
Робството !? - мисия неземна
орисала е хиляди души,
проклинат всичко що са срещнали,
изгниват бавно, но не ги боли.
25.01.2010г.
други винаги да мразят.
В първите, реки от бисери потичат -
в другите и слънце не огрява.
Сезоните дори и в своят смях различни са,
но винаги с едно лице -
затуй пък някои двулични са
и от едната дума правят две.
Запява славейче в гората
и радва се на хубавият ден -
от другата страна е пустотата,
гарван при гроб усамотен.
Красивото врати отваря
и сбъдва хиляди мечти -
пошлото без време ги затваря,
убива без оръжие дори.
Истината, истина създава,
тя не се купува със пари...
Лъжата пътя си проправя
и разпръсква тръни и бодли.
Свободата ! Тя е всичко на Земята -
огън, въздух и вода,
дух и дар, любов и обич...
Свободата..., тя е Светлина.
Робството !? - мисия неземна
орисала е хиляди души,
проклинат всичко що са срещнали,
изгниват бавно, но не ги боли.
25.01.2010г.
.......................................................................
Безвремие
Живеем си в живота на безвремието
и яростно го ний следим
и има време, или няма време,
живота си в архив редим.
Артикули със срок на годност
захвърлени там някъде, отвън...
Сергии счупени или пък МОЛ-ве
все едно е... просто Път.
Искаме или не искаме
във времето по своят път вървим -
срещаме се, после се разделяме,
строиме или пък рушим.
Вярваме или пък не вярваме,
спим или не спим,
съзнаваме или Осъзнаваме,
че живота си рушим.
Къде сме и кои сме ние!?
Едни от всички - някъде в безвремието,
в стихията на вихъра унесени
и отговора ще ли да намерим във Съвремието...
17.01.2010г.
......................................................................................
и яростно го ний следим
и има време, или няма време,
живота си в архив редим.
Артикули със срок на годност
захвърлени там някъде, отвън...
Сергии счупени или пък МОЛ-ве
все едно е... просто Път.
Искаме или не искаме
във времето по своят път вървим -
срещаме се, после се разделяме,
строиме или пък рушим.
Вярваме или пък не вярваме,
спим или не спим,
съзнаваме или Осъзнаваме,
че живота си рушим.
Къде сме и кои сме ние!?
Едни от всички - някъде в безвремието,
в стихията на вихъра унесени
и отговора ще ли да намерим във Съвремието...
17.01.2010г.
......................................................................................
Карнавалът на омразата
Защо омразата на този свят дошла е
и вселява се в души човешки...!?
Като дете на дявола се изявява
и сътворява вечен ад... мъртвешки.
Където мине - всичко опустява,
построеното със лекота руши,
цъфналото - прецъфтява,
а свободата във затвор държи.
Доволно, бавничко пристъпва,
Бална рокля, наметало,
грациозна е със елегантен грим,
маската на доминото слага
готова е за карнавал неповторим.
14.01.2010г.
и вселява се в души човешки...!?
Като дете на дявола се изявява
и сътворява вечен ад... мъртвешки.
На никого ненужна, от никого не пожелана
нахлува, обитава, притежава...
и себе си налага... във светлината мрак създава
и после радва се зловещо.
построеното със лекота руши,
цъфналото - прецъфтява,
а свободата във затвор държи.
Доволно, бавничко пристъпва,
утолила жаждата за пустота -
настъпва празника, във който,
на лов е за поредната душа.
Бална рокля, наметало,
грациозна е със елегантен грим,
маската на доминото слага
готова е за карнавал неповторим.
И влиза тя в избраната си роля,
воалира със завидната й лекота -
тръгва и умело тя прониква
във избраната душа.
..............
Ноо... този път с ответен удар,
не улучила целта, уви -
разкрита, разсъблечена, отхвърлена
отиде в ада да гори.
14.01.2010г.
.....................................................................................
Протегнати към теб ръце
Изкуство е да можеш, да обичаш,
да изградиш частица от житейската съдба...
Изкуство е Човек в човека да откриеш,
да изживееш своята мечта.
Отвори очите си красиви,
отвори и своята душа...
Отпусни се, усмихни се -
Приятелят пред тебе е сега.
Не се сърди, че теб избрах,
не се сърди, че те обикнах -
и искам още да ти подаря
нежната усмивка на една жена.
Погледни ме... Аз наистина съм тук
с протегнати към теб ръце -
не ми отказвай, поеми ги-
това са мойте две ръце...
ръцете на приятел.
да изградиш частица от житейската съдба...
Изкуство е Човек в човека да откриеш,
да изживееш своята мечта.
Отвори очите си красиви,
отвори и своята душа...
Отпусни се, усмихни се -
Приятелят пред тебе е сега.
Не се сърди, че теб избрах,
не се сърди, че те обикнах -
и искам още да ти подаря
нежната усмивка на една жена.
Погледни ме... Аз наистина съм тук
с протегнати към теб ръце -
не ми отказвай, поеми ги-
това са мойте две ръце...
ръцете на приятел.
...........................................................................
Подарък
Защо те обикнах!? Аз често се питам.
С какво плени ти моята душа...
А тя като че ли шептеше "обичат го момиче",
но аз не исках да я разбера.
Не исках и страдах,
горчиви глътки отпивах
Искам да разчупиш ледовете,
замразили тръпката на любовта...
Искам да събудиш слънцето,
за да има светлина...
С какво плени ти моята душа...
А тя като че ли шептеше "обичат го момиче",
но аз не исках да я разбера.
Не исках и страдах,
болеше ме - от болка се извивах,
горчиви глътки отпивахи ето сега - мисъл след мисъл ме мъчи
и искам теб, искам да дойдеш в нощта
с устни нежно да покриеш
цялата ми същина...
Искам да разчупиш ледовете,
замразили тръпката на любовта...
Искам да събудиш слънцето,
за да има светлина...
Помисли си само колко е красиво,
когато има стойностни неща,
когато можеш да направиш за подарък -
Обич, Слънце, Светлина...
..............................................
Романтика
Искам да се срещна със морето,
да попитам сините вълни,
за едно момче, което
моята душа плени.
И сега море, кажи ми -
грях ли е или съдба
в срещата ни тъй случайнада открием обичта!?
Обич. Истинска и несравнима,
доловила тайната на нашите души,
смела и неповторима,
споделила нашите мечти...
Тази обич се превърна във омая,
в жива сила, в ярка светлина
и с магията си приказна
отваря ни голямата врата,
врата на любовта.
И тогава в плен ще бъдем двама,
ще усещаме красивите неща,
ще потъваме в прегръдки нежни,
ще съхраним прекрасните слова,
слова на любовта...
.......
Голямо синьо море и вие палави вълни,
чуйте ме, аз искам да ви кажа:
Щастлива съм, щастлива съм сега...
Момчето, за което исках да ви питам
отвърна ми... на обичта и любовта...
Обичам го... Макар и в плен да бъде моята душа...
.......................................................................................
На тебе слънчево момче
Не мога да повярвам, че те има
слънчево и весело момче,
с усмихнати очи, красиви,
с душата на дете.
Не съм художник, но с думи ще рисувам
този поглед и говорещи очи
и няма нищо по-прекрасно
от срещата със тези две очи.
И знаеш ли!? Аз нежно те обикнах,
направих място в моето сърце.
В живота няма по-голяма истина
да бъдеш със душата на дете.
слънчево и весело момче,
с усмихнати очи, красиви,
с душата на дете.
Не съм художник, но с думи ще рисувам
този поглед и говорещи очи
и няма нищо по-прекрасно
от срещата със тези две очи.
И знаеш ли!? Аз нежно те обикнах,
направих място в моето сърце.
В живота няма по-голяма истина
да бъдеш със душата на дете.
........................................................................
Ето те
И ето. Аз отново те създадох,
обходих с пръсти мрака на земята...
докоснах те и с устни въздух аз ти дадох,
искрица обич ти изпратих във душата.
Прегърнах те и те усетих,
мелодия нежна се разля...
Ръцете ми рисуваха лицето ти,
а ти зовеше ме...ела...ела...ела...
И тръгнах без да се замислям,
това бе твоят зов към моята душа
и ето я пътеката желана
посята със цветята на страстта.
Обзети от неистово желание,
потънали в обятията на любовта,
изгарящи във сладкото страдание
сляти във едно, поеха към върха
нашите тела...
.........
обходих с пръсти мрака на земята...
докоснах те и с устни въздух аз ти дадох,
искрица обич ти изпратих във душата.
Прегърнах те и те усетих,
мелодия нежна се разля...
Ръцете ми рисуваха лицето ти,
а ти зовеше ме...ела...ела...ела...
И тръгнах без да се замислям,
това бе твоят зов към моята душа
и ето я пътеката желана
посята със цветята на страстта.
Обзети от неистово желание,
потънали в обятията на любовта,
изгарящи във сладкото страдание
сляти във едно, поеха към върха
нашите тела...
.........
........................................................................
Онази светлина
И ето я онази светлина,
разпалваща огньовете на кладите
където хиляди тела и хиляди души
изгарят в страст, желание и сила,
след чаша вино и разкош
потъват в сладкото страдание,
страдание пълно със живот.
разпалваща огньовете на кладите
където хиляди тела и хиляди души
изгарят в страст, желание и сила,
след чаша вино и разкош
потъват в сладкото страдание,
страдание пълно със живот.
.........................................................................
Страст
Поглед неясен отправяш към мен,
желание силно изгаря телата ни...
Думи ненужни витаят навред
и причиняват страдание.
Объркани мисли, преплетени пътища,
отпуснати в немощ ръце -
стоящи телата чакащи в мрака
призивът на своето сърце.
Лунна нощ и падащи звезди,
целувка нежна и смълчана
разля вълната от мечти
на срещата ни неразбрана.
Нощта красива пръска топлина,
прегръдка страстна ни дарява -
желанието на нашите тела
безмълвно се осъществява.
желание силно изгаря телата ни...
Думи ненужни витаят навред
и причиняват страдание.
Объркани мисли, преплетени пътища,
отпуснати в немощ ръце -
стоящи телата чакащи в мрака
призивът на своето сърце.
Лунна нощ и падащи звезди,
целувка нежна и смълчана
разля вълната от мечти
на срещата ни неразбрана.
Нощта красива пръска топлина,
прегръдка страстна ни дарява -
желанието на нашите тела
безмълвно се осъществява.
.....................................................................
Скрита рана
Не искам да плача,
не искам да страдам,
душата подтисната в окови стои -
болка голяма, една скрита рана
там, бавно кърви.
Объркана съм, а дните се нижат,
сълзите не спират, душата боли
и в нея, скритата рана,
все тъй бавно кърви.
архив 1998г.
.......................................................................
не искам да страдам,душата подтисната в окови стои -
болка голяма, една скрита рана
там, бавно кърви.
Не искам да плача,
а сълзите се нижат
по изстрадалото ми лице,
кажи ми Господи, сгреших ли някъде,
или изкупвам чужди грехове !?
Объркана съм, а дните се нижат,
сълзите не спират, душата боли
и в нея, скритата рана,
все тъй бавно кърви.
архив 1998г.
.......................................................................
Страдание
Угасна пламъка. Сълзи напират,
тялото трепери измамено от
собствената си съдба.
Протегнати безжизнени ръце
във мрака търсят своето спасение,
но уви... това са само две ръце.
А какво ли търсят!? - никой ли не знае
Защо мълчите всички вие...
егоистични, болни хора мислещи единствено за себе си...
Презрение и хаос. Проклятие цари
в този кръг от заблудени души.
Махнете се! Вървете си!
Назад не се обръщайте дори -
От такива като вас е човешкото страдание,
от такива като вас няма светлина.
…
...................................................................................
Ех живот
Ех живот... Защо си толкова коварен,
удоволствие за теб ли е това...!?
Да чоплиш във отворените рани -
така да изградиш човешката съдба!?
Или пък да попариш, красиви цъфнали цветя,
или със сила да угасиш пламъка на любовта!?
Защо Живот!? Защо... кажи ми...
защо и на кого ти искаш да си отмъстиш?
Обиди ли те някой... не мълчи си,
или това разбираш под “любов”?
...........
Мълчиш, нали? Не казваш нищо -
разбира се, по лесно е така...
Мълчи! Махни се! Изтрий лика си на мига...
не е нужно постоянно да се месиш
не е нужно разбери това.
............................................................................
Желая ти късмет
Недей да страдаш Приятелю мой,
недей да страдаш, усмихни се-
животът ни е лодка във река
с ъс весла и вдигнати платна.
По пътя си ти имаш срещи и раздели
с различни хора и съдби
любови много и страдания,
хубави и мрачни дни.
Пътувай бавно и Уверено,
търси Голямата любов,
по пътя си ще срещнеш и брегът на Доверието-
отбий се...отпусни весла.
Сега е леко на душата ти,
Въздухът над теб е вече свеж-
поеми го със отворени обятия,
Усмихни се и потегляй пак напред.
Желая ти Късмет.
недей да страдаш, усмихни се-
животът ни е лодка във река
с ъс весла и вдигнати платна.
Пътувай бавно и уверено
с опънати платна докрай...
това е лодка на Търпението,
това е изпитанието без край.
По пътя си ти имаш срещи и раздели
с различни хора и съдби
любови много и страдания,
хубави и мрачни дни.
Попътен вятър ти желая,
Слънчева усмивка от душа-
нека тя да бъде твоето Сияние,
да осветява пътя през ноща.
Пътувай бавно и Уверено,
търси Голямата любов,
по пътя си ще срещнеш и брегът на Доверието-
отбий се...отпусни весла.
Недей да страдаш, Довери се,
повярвай ми по-леко е така,
почини си мъничко
и след това вдигни весла.
.................................
Сега е леко на душата ти,
Въздухът над теб е вече свеж-
поеми го със отворени обятия,
Усмихни се и потегляй пак напред.
Желая ти Късмет.
..........................................................................
Незабравима среща
В тиха лятна нощ ти подари ми разходка,
нежност брокатена разпръсна над мен,
вниманието твое стопли душата ми-
приятно усещане роди се във мен.
Вятърът тихо повява,
нежна песен носи от далеч,
луната красива усмивка ни дава
и се радва заедно с мен.
Поспри за мъничко, почакай,
наслади се от душа -
виж колко е красиво,
когато има топлина !?
И нека, нека да я има,
аз искам винаги да е така -
и искам да ти върна тези мигове
от срещата и милите слова.
нежност брокатена разпръсна над мен,
вниманието твое стопли душата ми-
приятно усещане роди се във мен.
Вятърът тихо повява,
нежна песен носи от далеч,
луната красива усмивка ни дава
и се радва заедно с мен.
Поспри за мъничко, почакай,
наслади се от душа -
виж колко е красиво,
когато има топлина !?
И нека, нека да я има,
аз искам винаги да е така -
и искам да ти върна тези мигове
от срещата и милите слова.
.......................................................................
При мене остани
С утрото се ражда светлината,
разпръсква тя дъга от цветове
и аромата на цветята носи,
при теб любима от сърце.
Със слънцето изгрява всеки ден зората
и освежава въздуха за теб,
тя носи топлината на душата
и се радва заедно със теб.
Вятърът събудил се е вече,
усмивка нежна праща и на теб,
повява леко и отива някъде далече
и носи спомена за теб.
Така спокойно ден из ден минава,
година след година си върви,
но хубавото винаги остава,
а ти при мене остани.
............................................................................
разпръсква тя дъга от цветове
и аромата на цветята носи,
при теб любима от сърце.
Със слънцето изгрява всеки ден зората
и освежава въздуха за теб,
тя носи топлината на душата
и се радва заедно със теб.
Вятърът събудил се е вече,
усмивка нежна праща и на теб,
повява леко и отива някъде далече
и носи спомена за теб.
Така спокойно ден из ден минава,
година след година си върви,
но хубавото винаги остава,
а ти при мене остани.
............................................................................
Магията на любовта
Тиха нощ надвесила е рамо
над разпръснатите звездни светове,
а в града блещукат странно
хиляди различни цветове.
Вятърът приспивна песен пее,
носи топлината на деня,
люлката безмълвно той люлее и
повтаря песента…
Полунощ минава вече,
всички спят в непробуден сън,
унесени от ветровата песен…
А вятъра не спира,
шепне тайните слова на песента
и разпръсква странната магия,
от която произлиза любовта.
....................................................................
Искам да ти подаря
Искам да ти подаря усмивка,
нежна като капчица роса.
Вземи я, тя е истинска-
Лицето е на моята душа.
Искам да ти подаря красиво утро,
изгрев нов след романтична нощ-
сияние, излъчващо прекрасното,
Кехлибар, безценен камък със велика мощ.
Не знам защо, но вече те обичам,
изпълваш ме с красиви чувства и мечти
и ражда се една амбиция,
загадката в човешките съдби.
Но нека да постави-ме началото
подай ми своята ръка-
Усещай силата, пази прекрасното-
така да продължим сега.
Аз искам. Поискай го и ти.
нежна като капчица роса.
Вземи я, тя е истинска-
Лицето е на моята душа.
Искам да ти подаря красиво утро,
изгрев нов след романтична нощ-
сияние, излъчващо прекрасното,
Кехлибар, безценен камък със велика мощ.
Не знам защо, но вече те обичам,
изпълваш ме с красиви чувства и мечти
и ражда се една амбиция,
загадката в човешките съдби.
Но нека да постави-ме началото
подай ми своята ръка-
Усещай силата, пази прекрасното-
така да продължим сега.
Аз искам. Поискай го и ти.
......................................................
Художник на мечти
Говори ми за любов, говори ми,
красиви думи има за това,
красиви мигове се раждат от жаравата
и се превръщат в пролетни цветя.
А пролетта е свежест непокорна,
девствена във свой-те цветове
незабравими спомени оставя
дълбоко в моето сърце.
Създай и обич по между ни,
щрих по щрих картина сътвори-
не спирай да рисуваш ти художнико,
рисувай моите мечти.
И картината ще я завършим двама
унесени в магията на любовта.
Това ще бъде нашето послание
към всички хора по света.
красиви думи има за това,
красиви мигове се раждат от жаравата
и се превръщат в пролетни цветя.
А пролетта е свежест непокорна,
девствена във свой-те цветове
незабравими спомени оставя
дълбоко в моето сърце.
Създай и обич по между ни,
щрих по щрих картина сътвори-
не спирай да рисуваш ти художнико,
рисувай моите мечти.
И картината ще я завършим двама
унесени в магията на любовта.
Това ще бъде нашето послание
към всички хора по света.
...................................................................
Чуден сън
Сън сънувах, чуден сън -
ти беше толкова наблизо…
дойде при мен и ме прегърна силно,
дойде при мен, за да ме видиш,
но всичко беше само сън.
......................................................................
За теб
Красива вечер се разхожда
сред песента на неуморни птици
и верни спътници на нея,
остават хиляди звездици.
Нощта настъпва бавно и спокойно,
усмихва се и гали ни със въздуха си свеж....
На теб обаче искам аз да се усмихна,
усмивка от душата на поет .
................................................................................
сред песента на неуморни птици
и верни спътници на нея,
остават хиляди звездици.
Нощта настъпва бавно и спокойно,
усмихва се и гали ни със въздуха си свеж....
На теб обаче искам аз да се усмихна,
усмивка от душата на поет .
................................................................................
Аз мога
Аз мога и ще те обичам,
ще бъда с теб дори на края на света,
ще дам душата си за тебе без да се замислям,
дори и в ада да горя.
Аз искам и ще те обичам,
дори да нямам право на това...
Аз искам пак да те прегърна,
за да почувстваш мойта топлина.
Аз мога и ще те обичам,
ще бдя над теб, макар че съм жена -
и в този свят лъжовен ще възтържествува
ИСТИНАТА, КРАСОТАТА И МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА.
ще бъда с теб дори на края на света,
ще дам душата си за тебе без да се замислям,
дори и в ада да горя.
Аз искам и ще те обичам,
дори да нямам право на това...
Аз искам пак да те прегърна,
за да почувстваш мойта топлина.
Аз мога и ще те обичам,
ще бдя над теб, макар че съм жена -
и в този свят лъжовен ще възтържествува
ИСТИНАТА, КРАСОТАТА И МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА.
............................................................................................................
Вечер от стъкло
Кристална вечер, тишина.
Звън на чаши, чакащи сърца...
Обич и раздяла вплетени в едно,
вечер тъмно-синя, вечр от стъкло.
Сълзите чакат тежък старт,
Очите сякаш спряха да говорят.
Настъпва пак кристална тишина-
душата гледа и се моли.
Кристална вечер, тишина,
живота ни - кристална е сълза.
Живей сега и наслади се на мига-
Живота е кристална чаша, вечер от стъкло.
Звън на чаши, чакащи сърца...
Обич и раздяла вплетени в едно,
вечер тъмно-синя, вечр от стъкло.
Сълзите чакат тежък старт,
Очите сякаш спряха да говорят.
Настъпва пак кристална тишина-
душата гледа и се моли.
Кристална вечер, тишина,
живота ни - кристална е сълза.
Живей сега и наслади се на мига-
Живота е кристална чаша, вечер от стъкло.
....................................................................................
Ангел или дявол
Ангел или дявол си за мене,
пъзела дали ще наредя...?!
Искам ти да бъдеш моето спасение,
в рая да намеря светлина.
Искам ти да бъдеш моята усмивка,
вяра и надежда в мрачните ми дни,
сила от ръцете ти да пия-
тялото ти да ме покори...
И картината ще я завършим двама
унесени в стихията на любовта,
но дали във рая ще остана
или в ада от греха ще изгоря...?
В плен сме на красивата игра,
в плен сме на греха и свободата...
Нека има обич, светлина
нека бъдеш дявол с ангелска душа.
....................................................................................
пъзела дали ще наредя...?!
Искам ти да бъдеш моето спасение,
в рая да намеря светлина.
Искам ти да бъдеш моята усмивка,
вяра и надежда в мрачните ми дни,
сила от ръцете ти да пия-
тялото ти да ме покори...
И картината ще я завършим двама
унесени в стихията на любовта,
но дали във рая ще остана
или в ада от греха ще изгоря...?
В плен сме на красивата игра,
в плен сме на греха и свободата...
Нека има обич, светлина
нека бъдеш дявол с ангелска душа.
....................................................................................
Песента на моята душа
Тиха звездна нощ, луна,
полъх на любов и мисли разпиляни.
Аз търся те... къде си ти...!??
ела при мен и излекувай мойте рани.
И искам с твоите очи да гледам,
но Аз да бъда,
с твоята усмивка да се смея,
но Аз да бъда...
с твойте устни да говоря,
но мойте думи да изричам:
АЗ ИСКАМ, МОГА И ОБИЧАМ !!!
Обичам те! Безумно те желая
и искам с тебе да горя,
с устни да попивам всяка тръпка,
така да стигнем до върха...
И там, където Небето и Земята се събират,
и там, където звездите и цветята си говорят,
там, където Ангели небесни слизат на земята
и даряват Обич, песни за Любовта и Светлината...
И в тази песен те създадох,
стигнах до върха и те намерих
АНГЕЛ МОЙ НА МОЯТА ДУША...
Ти си силата и светлината,
огъня и радостта...
с теб аз имам обич, топлина,
със теб намерих ЛЮБОВТА.
полъх на любов и мисли разпиляни.
Аз търся те... къде си ти...!??
ела при мен и излекувай мойте рани.
И искам с твоите очи да гледам,
но Аз да бъда,
с твоята усмивка да се смея,
но Аз да бъда...
с твойте устни да говоря,
но мойте думи да изричам:
АЗ ИСКАМ, МОГА И ОБИЧАМ !!!
Обичам те! Безумно те желая
и искам с тебе да горя,
с устни да попивам всяка тръпка,
така да стигнем до върха...
И там, където Небето и Земята се събират,
и там, където звездите и цветята си говорят,
там, където Ангели небесни слизат на земята
и даряват Обич, песни за Любовта и Светлината...
И в тази песен те създадох,
стигнах до върха и те намерих
АНГЕЛ МОЙ НА МОЯТА ДУША...
Ти си силата и светлината,
огъня и радостта...
с теб аз имам обич, топлина,
със теб намерих ЛЮБОВТА.
.......................................................................................
Стрелките на живота
Стрелките на часовника не спират,
отброяват дни, години, векове,
а ний живота си погубваме,
дори не можем да се спрем.
Къде отиде смелостта и времето,
в което имахме желания, мечти
и стремяхме се към тях, и ги преследвахме,
за да живеем в по-щастливи дни !?
Сега дори желанията са уморени
не им достигат сили да трептят,
оттеглени и оттегчени
там някъде скътани си мълчат.
Превърнахме се във часовници
поставени на някой скрин или стена,
неосъзнаващо и монотонно
броиме времето в нищета.
И до кога !?
05.02.2011г.
стих 1
стих 2
........................................................................................
